Така не ни е писано
Така му било писано на Алексндър Тунджеров Това беше любимата песен на баща ми и понякога я пееха с приятелите му от комунистическите затвора и лагерите, защото сякаш беше и за тях, за техния пропилян живот и за обречеността на всички, посветили живота си за свободата на Македония. Тая елегия за народния герой Александър Тунджеров е една метафора на съдбата на македонските българи, за тъжните съдби на дедите ни, пролели кръвта си за свободата на Македония, за техните вдовици, които са палели свещи пред празни гробове, за обречеността на много поколения, за невъзможността да се намери някакъв по-добър изход за Македония. Но сега времето е друго и пред нас има друга дилема. И ние трябва да я решим мъдро и достойно, не само заради хилядите знайни и незнайни герои на Македония, а и защото трябва веднъж за винаги да сложим край на изкривеното мислене наложено от една дистопия, която не оцеля във времето и върху която не трябва...