МЪЛЧАНИЕТО

на баща ми

нося го в себе си

като изгарящи ме

обръчи

от крещящите лозунги

и камуфлажните униформи

на параноята

и нейните партийни лидери.

то е белезите

от белезниците

по ръцете

на баща ми,

които той носеше

като килията,

която трябваше

да измерва

всяка нощ

за хиляда

осемстонин

двадесет и пет дена,

разхождайки се

напред назад

в самотния марш

на неговото бъдеще,

описано от мръсното мастило

на доносници.

то е „свободата“

на принудителните лагери

декорирана с електричски мрежи

за нейния хистеричен валс

със сивото политическо безсмислие.

то е изоставените страници

на световната история –

сухи пустини от ненаписани сълзи,

мълчаливо раждащи

нова ера на мълчанието.

МОИТЕ ПУБЛИКАЦИИ